Удивителни фотографии годни за ядене, чиито съставни части са направени от реални хранителни продукти.
Сложността на изпълнение на тези пейзажи по нищо не се отличава от рисуването на картина с маслени бои. Създаването на такъв пейзаж отнема няколко дни. Резултатът от тази трудна работа е една великолепна илюзия.
Световната известност на «Foodscapes» идва през август 2008.
Насладете се (визуално) на прекрасните хранителни картини!

Моловете или как предлагането създава търсене

През последните две години в България навлезе един нов вид предлагане на родния пазар. Тази нова мода в търговията е характерна в повечето европейски държави под името Мол. Търговски центрове от този тип могат да се видят вече в почти всички големи градове в страната.

В условията на засилена конкуренция на пазара на потребителски стоки големите търговски комплекси се борят усилено за вниманието на българските потребители. Обединявайки множество търговски обекти, предлагащи продукти на световноизвестни марки за облекло, бижута, парфюмерия и много други, те едновременно забавляват посетителите с различни по вид заведения (кафенета, ресторанти, кина, заведения за бързо хранене). Именно това огромно разнообразие, събрано на едно място, кара клиентите да предпочитат Моловете пред останалите видове магазини и увеличава броя посетители с над 40%.

Друго голямо предимство на големите центрове пред множеството магазини на някоя главна търговска улица в града е атмосферата и създаването на комфорт за посетителите. Това се дължи на луксозната обстановка и удобството да могат да се снабдят с всичко необходимо за дома и семейството от едно място, и то с покрив над главите си. Това пести време и средства на потребителите, които би могло да се вложат и похарчат по-пълноценно в тези търговски комплекси. Затова Моловете са предпочитани от по-младите членове на населението с доходи над средните за страната, които са често ангажирани в работата си и нямат време за обикаляне на магазините на големи разстояния.

В Моловете могат да се намерят всякакви стоки – от хранителни продукти, дрехи и обувки, до книги, козметика и техника. Предлагат се и различни видове услуги: детски кът, химическо чистене, банкови клонове, фотостудио, туристически агенции и офиси на мобилни оператори. А това, което кара клиентът да се чувства специален е, че марките, които предлагат тези стоки са най-добрите и известни на пазара, и то не само на българския, а и на световния.

Най-мощното средство за печелене на клиенти е рекламата. Тези търговски комплекси залагат на силна рекламна политика по радио и телевизия. Използвайки различни празници, за да изтъкнат предимствата си при търсене на идеалния подарък, те подканят клиентите си с различни сезонни намаления. Предлагат различни начини, за да накарат клиента да остане доволен. А именно задоволеният клиент е най-добрата реклама.

Въпреки това най-посещаваният столичен Мол, „Мall of Sofia”, държи на печатната реклама, издавайки всеки сезон луксозно списание, включващо най-новото и актуално в модата и грима, както и най-новите марки, които се предлагат в него. Поднесено в такъв вид, всеки би се заинтригувал от това, което може да види там. Това прави тези големи комплекси по-интересни и по този начин привличат вниманието на потребителите към себе си. По-малките търговски центрове като ЦУМ, например, не могат да си позволят такава мащабна рекламна кампания.

Едно от най-големите предимства на Моловете е наличието на подземни паркинги за автомобили. Те създават удобството директно от колата да влезеш в търговската част без дори да излизаш навън. Това е голям плюс особено през зимния сезон. Но дори и лятото там е много приятно и комфортно, благодарение на климатиците, което създава условия в Мола да влизат и хора, които не са дошли там да пазаруват, а само да се поразходят например. Но дори и без намерението за покупка сезонните разпродажби и промоции привличат вниманието на клиентите. Така те биха могли да си купят нещо на много по-ниска цена без да имат непременно нужда от него.

Освен за типа реклама и тъй като инвеститорите влагат големи средства за изграждането на търговски центрове и искат гаранция, че те ще имат добра възвръщаемост, те правят множество предварителни проучвания, не само за наличието на търговски площи от такъв тип в страната, но и за сегмента потребители, които ще влизат в тези центрове.

Групите потребители, към които е насочено вниманието са тези с бързо нарастващи доходи и така наречената „бързо възприемаща група” – предимно млади хора с по-големи финансови възможности, за които пазаруването е не само задължение, а и удоволствие. Те следят модните тенденции и държат на по-високото качество на предлаганите стоки и услуги. Нарастването на доходите на тези групи потребители води до промяна на потребителските вкусове и предпочитания. Появяват се нови потребности, които се задоволяват с потреблението на луксозни и висококачествени стоки. Следователно с нарастване на дохода се увеличава потреблението на луксозни блага за сметка на нискокачествените. Търсенето на дадено благо зависи не само от неговата цена, не само от дохода на потребителя, но и от характера на самото благо. Потребителите бързо свикват с по-доброто ниво на обслужване и от един момент го приемат за нормално. По тази причина е необходимо непрекъснато проследяване и анализиране на потребителското поведение – нужди и нагласи. Така качествената услуга се превръща в общ стандарт, както е в другите европейски държави.

Единственото притеснение в случая би трябвало да бъде въпросът: „Не изпреварва ли строителството на молове създаването на достатъчно голяма средна класа, която да ги посещава?” Засега в България тя е около 30%-40% от работещото население. Но ще измине доста време докато търсенето настигне предлагането, като се има в предвид темповете на увеличаване броя на тези търговски центрове. Рисковете за инвеститорите идват именно от този проблем. Прекалено голямото предлагане и пренасищане на пазара крие риск от рязко намаляване на печалбите, което може да доведе до фалит и закриване на много от тези центрове. Това изисква вниманието им да бъде насочено по-скоро към създаването на уникален облик на всеки от отделните молове, както и предлагането не само на търговски площи, а и богато разнообразие на предлаганите начини за забавление, които да поддържат потребителския интерес.

Ето списък на моловете в град Варна и резултатите от рекламното им поведение:

• Mall Varna – лошо рекламно поведение. Странни са фирмите, които имат големи бюджети, а пестят от важни неща, като фирмена идентичност, например. Не вярвам логото на Grand Mall Varna, което силно напомня на това на Google, да донесе каквито и да е било позитиви на този огромен мол чрез самата прилика, но усмивки, виж, би могло да предизвика. , отлив на наематели
• Pfohe Mall – нулево рекламно поведение, почти празен
• Central Plaza – лошо рекламно поведение, така и не беше проведена по-агресивна рекламна кампания
• Grand Mall Varna – предстоящо откриване
• Галерия Варна – предстоящо откриване
• Черно море парк (проект)
• Mall Varna Towers – предстоящо откриване

Образуването на цената на труда в България:

Пазарът на труда е един от основните факторни пазари. Ключовият въпрос на пазара на производствени фактори е как се образуват техните цени. А именно: цената на труда се определя в зависимост от търсенето и предлагането й. Според изискванията на Националния статистически институт малко над 50% от дохода на домакинствата идва от работната заплата. Това показва, че работната заплата сама по себе си не е точен  и единствен измерител за цялостното равнище на текущите приходи, но ще я разглеждаме като преобладаващ фактор.

В България 40% от дохода се присвоява от държавата под формата на данъци, осигуровки и такси. Това еднозначно показва, че имаме регулиран от държавата пазар на труда. Така между цената на труда и неговото търсене на пазара съществува обратна зависимост.
През 2007 г. се даде начало на дискусии относно заплащането на труда в България и факта, че равнището на работните заплати у нас е на едно от последните места в Европа. Това доведе до анализи, препоръки и вземане на решения за регулирането на този проблем.

Брутната работна заплата  е възнаграждението на лицето, наето по трудови или служебни правоотношения, получавано за положения от него труд преди приспадането на задължителните и доброволни вноски за социално и здравно осигуряване и данъчните начисления за сметка на наетото лице. Решението брутната заплата да се образува като сума от три компонента с различна тежест определя, че към 70 – 75% дял се пада на основното трудово възнаграждение, до 10% е дял за професионален опит на работника и от 5 до 20% дял на допълнителните компенсации за лоши и вредни условия на труд.

Друго решение е заплатите на работниците в частния сектор да се увеличат за дадена година с така нареченият Национален препоръчителен индекс (за 2007 г. той е 112,9 или 12,9% нарастване на средногодишните брутни работни заплати), който отчита сто процентовото увеличение на инфлацията и с 50 до 75% от повишената производителност на труда. Общият процент на увеличението да се договаря между правителството, синдикати и работодатели и да става основа за сключване на трудовите договори за фирмите, които членуват в съюза на работодателите. Така Споразумението между Национално представителните организации на работодателите (Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата и др.) и на работниците и служителите (Конфедерацията на независимите синдикати в България – КНСБ), водени от поетите ангажименти в Пакта за икономическо и социално развитие на Република България до 2009 г. за нарастване на доходите и за подобряване на жизнения стандарт в страната спрямо Европейския съюз гласи:
“Във връзка с въвеждането на пропорционален (плосък) 10-процентов данък и повишаването на личните осигурителни вноски, призовават работодателите в България да повишат от 01.01.2008 г. работните заплати на всички работници и служители, получаващи доходи до 490 лв., които ще получат намаление на нетните трудови възнаграждения след законовите удръжки, в размер, осигуряващ най-малко покриване на това намаление, като препоръчват прилагане на механизмите на колективното трудово договаряне на всички равнища.”

Третото решение е да се запази добавката за трудов стаж и професионален опит като допълнително трудово възнаграждение за работещите в една и съща фирма или в друга, но със сходна дейност. Премахната е преносимостта на добавката за прослужен клас при прехвърляне от една фирма към друга с различен предмет и сфера на дейност.

Минималната работна заплата е най-ниското трудово възнаграждение за положения труд. Тя е средство на намесата на държавата в икономиката или по-точно в пазара на труда. Минималната работна заплата се договаря между работници и работодатели в коридор, определен от равнището на официалната линия на бедност и половината размер от средната работна заплата за дадената година. Така за 2007 г. линията на бедност е била 166 лв., докато за 2008 г. е 194 лв. или с 28 лв. по-висока. Идеята е размерът на минималната работна заплата да се движи в границите между 100 и 145% от линията на бедност, която Министерството на труда и социалната политика определя ежегодно. Така предложението за 2009 г. от КНСБ е минималната заплата да е по-висока от 240 лв., а не както настоява правителството. В условията на световна финансова криза повишаването на минималната работна заплата ще увеличи приходите в българската финансова система.

В бюджетния сектор за 2007 г. заплатите се увеличиха с 10%. За първи път правителство, синдикати и работодатели се договориха относно формулите за повишаване на заплатите на работещите в частния и бюджетния сектор на икономиката. Обикновено профсъюзите целят по-висока работна заплата, по-голяма от равновесието при изцяло конкурентен пазар. Резултатът е по-малко наети работници, при по-висока работна заплата. Разбирането на механизма на ценообразуване на факторите на производство е ключ към разбиране и решаване на проблема с разпределението на доходите в обществото.

Търсенето и предлагането на човешки труд са зависими и следват закономерностите на пазарите на стоки и услуги. Засиленото търсене и наемане на служители с дадена професия е следствие на бурното и завишено развитие на съответния отрасъл. От този факт следва извода, че договарянето на трудови отношения между работник и работодател, а съответно и договарянето на работната заплата е пазарно регулиран процес. На всеки служител се плаща толкова, колкото ценно е произведеното от него за потребителите. От друга страна запазването на добавките за клас е факт с административно-пазарен характер.

Важен фактор за определяне на работните заплати имат и доводите на работодатели и профсъюзи, които засягат и сключването на колективни трудови договори. С цел да не се допуска обезценяване и подценяване труда на служителите, те от своя страна се обединяват в синдикални организации, които защитават позициите им пред работодателите. Основно исканията са за повишаване часовото заплащане и подобряване условията на труд. Крайния резултат от преговорите и защитата на доводите на работодатели и синдикати води до равновесие на трудовия пазар, поради което и се налага договарянето на цената на труда между тях. Има искания от срана на синдикатите за вдигане на минималните осигурителни прагове, намаляване на данъчно-осигурителната тежест (данък общ доход), ръст на  заплатите, за които искания работодателите са изразили съгласие за осъществяване.

Трудовата борса е структура в пазарната икономика, която осъществява посредническа дейност между работниците и предприемачите при осъществяване на покупко-продажба на работна сила. Важно значение при държавното регулиране на пазара на труд има програмата за повишаване на качеството на трудовите ресурси и усъвършенстване на тяхната структура.

Отраслите с най-нисък растеж на заплатите са добивната промишленост (12%), селско, ловно, рибно и горско стопанство (19%) и преработващата промишленост (22%). Наблюдаваме и състояние на безработица, която задържа покачването на работните заплати. Причина за това е и нелегалния труд. Европейската комисия разпространи становище относно сивия сектор на трудовия пазар. Според докладът на комисията България е на първо място по показателя оценка на дела от брутния вътрешен продукт, който се произвежда от работа “на черно” – 35%. Работещите или работодателите не декларират официалния трудов доход, когато ползите от недекларирания труд, които включват най-вече спестени данъци и социални осигуровки, са по-големи от разходите.

Секторите, в които се отчита най-голям процент нелегално заети, са домакинската работа, строителството, хотелиерство и ресторантьорство. Най-много нелегално заети има сред студентите, самоосигуряващите се и безработните. Но след приемането на страната ни в Европейския съюз безработицата падна под естествения й темп от 7% – 8%, като тази тенденция ще се запази приблизително до 2010 г. В някои сектори търсенето на работна сила значително надвишава предлагането на такава (строителство, транспорт, туризъм, компютърни специалности). Това неизбежно води до повишаване на работните заплати като опит на работодателите да задържат дефицитната работна сила.

Предложенията на Европейската комисия са: намаление на облагането на труда и по-ясно обвързване на придобитите пенсионни права с размера на вноските, които се правят през годините; намаляване на разликата в облагането на труда между заетите на граждански договор и на трудов договор; намаляване на административните пречки. Европейската комисия посочва и мерки с противоречив характер: увеличаване на минималните заплати и спазване на колективни трудови договори по сектори, които се договарят между синдикати, организации на работодателите и правителството.

В момента развитието на стопанството се развива много бързо и доведе до промени в търсенето и предлагането на труда. Това наложи засилване на регулацията на труда от страна на държавата. Тя упражнява контрол върху сключените договори, определя минимални прагове за социално осигуряване по предмет на дейност и вид специалист и други. В публичния (държавния) сектор държавата продължава да регулира заплащането на труда съобразно бюджетните си възможности. В следствие на държавната регулация се получава голямо разминаване между заплатите в частния сектор и държавния. Тази аномалия поражда отлив на квалифицирани специалисти от държавния сектор, което влошава ефективността на държавата да изпълнява своите функции.

Тъй като пазарът на труда в различните отрасли се развива различно ето някои анализи относно заплащането по сегменти в строителството, шивашката промишленост и в туризма. В строителството, като отрасъл на материалното производство работната заплата се използва, като съществена съставна част на икономическия механизъм за управление на производствено-стопанската дейност в рамките на целия отрасъл и е отделните строителни организации и поделенията им. Поради завишеното търсене на потребители на строителни услуги и търсенето на служители е завишено.

Друго е икономическото положение  в шивашката промишленост. Масово възнагражденията в този бранш са ниски, поради ниските цени на повечето продукти и невъзможността за завишаване на процента надценка. По-високи работни заплати има в предприятия, които са със сключени договори за износ на големи количества продукция. Поради големия брой незаети свободни позиции има предпоставка за по-завишено търсене и увеличение на фактическата цена на този вид труд.

Относно туристическия бизнес можем да кажем, че заплатите в туризма са сред най-ниските. Според изследванията на агенцията за туризма половината от обявите са за заплати под 400 лв., като една втора от тях са за възнаграждения под 300 лв.

Според данните за средното ниво на заплащане най-високите възнаграждения са в следните професии: информационни технологии, компютърна техника, право, продажби и търговия, проектантска дейност, архитектура, както и банковото дело.

Ползвани са материали от статия на  Диана Николова

Под мотото „СПИН-ът е масов убиец“ германска рекламна агенция стартира първо с постери, а сега и с видео рекламна кампания за борба с болестта СПИН. Скандалното е, че в тази видео реклама главната роля е на актьор, гримиран като Адолф Хитлер, който е в гореща секс сцена с млада жена. Провокиращата реклама за кратко време стана скандал в Германия и в цял свят беше обявена като страхотен провал.

Ако видеото показва само Хитлер, при постерите освен немския диктатор са изобразявани и Саддам Хюсеин, и Сталин. Това несъмнено прави рекламната кампания на тазгодишния Световен ден за борба със СПИН-а най-лошата в историята на събитието досега. От „Медиа Бистро“, които организират рекламата на Световния ден за борба със СПИН-ам нарекоха рекламната кампания шокираща и заявиха, че нямат нищо общо с нейното поръчване и създаване. Според тях рекламата влияе много негативно на мнението към болните от СПИН, които по принцип са достатъчно дискриминирани и отхвърляни от обществото.

Хитлер в рекламната кампания срещу СПИН-а

От AgencySpy са решили да разнищят случая с поръчителите и създателите на рекламата. До момента разнищиха първоначалните слухове, че зад провокативната реклама стои британска рекламна агенция. От AgencySpy в последствие обявиха, че рекламата е дело на немска агенция с име „Das Comitee“ и по-конкретно на дизайнер на име Regenbogen e.V.

Саддам Хюсеин в рекламата за борба със СПИН-а

Сталин в рекламата за борба със СПИН-а