Рекламната агенция BETC Euro RSCG Paris направи за ТВ канала CANAL+ завна реклама с участието на странен филммейкър.Авторите на най-награждаваната реклама за миналата година – „Шкаф“ (Closet) – заснеха нова удивителна история.

Герой на рекламата е Paul Bearman — оживена кожа от мечка.

Paul е режисьор, влюбен в работата си. Той безгранично обича професията „си“, а актрисите са прехласнати по таланта му.

И всичко това , защото той дълго е лежал пред телевизора и е гледал Canal+.

И да ви припомним и другия шедьовър на BETC Euro RSCG Paris – Closet!

Като част от рекламната кампания на новата си линия лакове, модния гигант CHANEL пусна интересна реклама наречена Shade Parade. Чрез ловки ръце с добре лакирани нокти, се представят изключителна хореографията под звуците на “Little Bitty Pretty One” на Frankie Lymon и the Teenagers. В главните роли са: Dragon, Black Pearl, Inattendu, Particulière и Orange Fizz – различните нюанси лакове!

Това е обзор на опаковки, които са уникални като дизайн, изглеждат оригинално, удобни са и не ти се иска да я изхвърлиш!
Показаните по-долу дизайни са вече факт, а не само идея в главата(и компютрите) на креативните дизайнери!

„10 стъпки – как да откраднем скъпо бижу“!Това не е заглавие на нов филм, а реклама на BMW представяща 10-те нововъведения в моделите на производителя!
Отделете 3 минути от времето си и Приятно гледане!

Много пъти в срещи с наши клиенти и потенциални такива сме си говорили, че един от абсурдите в българския бизнес е хвърлянето на големи средства за маркетинг и реклама без рекламираната марка да бъде защитена. То е все едно да слагаш бензин в резервоара на чужд автомобил.  В практиката си на рекламисти сме се натъкнали на големи абсурди и не е тайна, че повечето от успешните варненски брандове, дори и не са чували за съществуването на Патентно ведомство (Варна е от малкото градове в България, където има представителство на Патентно ведомство), да не говорим за Ницска класификация или типове класове.

Тези дни се натъкнахме на статия по темата в най-уважаваната от нас медия -  вестник „Капитал“, в която подробно е представен един казус, можещ да сполети всеки един бранд, който не е помислил овреме за юридическата защита на съществуването си.  И така, представяме статията на Капитал озаглавена „Кисела история с мляко“, но нека всички, които четат тази статия знаят, че в  Комплексното Рекламно Обслужване на рекламна агенция  Макс Ефект  ще съдействаме напълно в целия процес на регистрация на вашата търговска марка. Чрез нас са регистрирани едни от най популярните брандове във Варна:

„Кисела история с мляко“

Връзката производител-дистрибутор е ключова, но често се случва и да се счупи. И историята около киселото мляко „Боженци“ е пример за това. Но е по-драматична от класическата смяна на търговец, защото тук дистрибуторът се готви да копира опаковката на продукта.

В дъното стоят проблеми с регистрацията на марката и опит на дистрибутора да се възползва от ситуацията. Има и нередовни плащания от негова страна към производителя. Извън бизнес отношенията обаче случаят засяга потребителя – той лесно може да бъде подведен, че купува вече пробвания продукт, а да получи друго съдържание в позната кофичка.

Неуспешно кръщене

Производител на млякото „Боженци“ е габровската „Елви“, в която съдружници са Веселин Кръстев и Илиян Дянков. Млякото е на пазара от 2005 г. От 12 май същата година датира и заявката на дружеството в Патентното ведомство за регистрация на марката. После има и малка промяна – като заявител е вписана фирма „Боженци милк“ (собственост на сина на Кръстев), като правата върху датата на подаване на заявката се запазват. Пълното наименование на марката, за която се иска регистрация, е „Боженци – вкусът на българската традиция“ и включва изображение на възрожденска къща.
„Млякото се произвежда недалеч от с. Боженци. Затова и избрахме това име, за да е ясно на всички в кой регион на България работим. Не случайно сме написали на опаковките, че залагаме на българската традиция – в нашето мляко няма нищо вносно“, обясни избора на име Веселин Кръстев.

През юни 2007 г. обаче Патентното ведомство отказва регистрацията въз основа на т.нар. абсолютни основания за отказ, описани подробно в Закона за марките и географските означения. В конкретния случай  отрицателното решение е заради това, че марката съдържа „културна ценност“ в наименованието си – името на архитектурно-исторически резерват. Пак според закона обаче тази разпоредба не се прилага, ако „съответният компетентен орган“ даде съгласието си за използване. Габровската фирма обжалва решението на Патентното ведомство и започва да чака произнасяне на съда.

През този период „Елви“ започва да работи със софийската млечна борса „Герма 95″. Няколко месеца по-късно – на 26 август 2009, собственикът на „Герма 95″ Николай Петков също подава заявка за регистрация на марката „Боженци“ – без допълнението „вкусът на българската традиция“.

Ще видиш ти

Преди два месеца „Елви“ се отказва да работи с „Герма 95″ заради нередовни плащания. В резултат Николай Петков изпраща писма до търговските вериги, в които се продава „Боженци“, с предупреждение, че когато спечели правата над марката, ще си търси от тях щетите за пропуснати ползи.

През юли тази година Софийският градски съд се произнася в полза на заявката на габровската фирма и връща преписката на Патентното ведомство, като препоръчва на заявителя да иска разрешение от съответния компетентния орган – Министерството на културата.  Патентното ведомство още не се е произнесло по случая. Това означава, че марката все още е ничия.

Но дистрибуторът Николай Петков вече е получил разрешение от Министерството на културата – поискал го е на 28 юни 2011 г. и на 27 юли министър Вежди Рашидов се е подписал, че дава съгласието си наименованието „Боженци“ да бъде регистрирано като марка от „Герма 95″. Николай Петков твърди, че е получил съгласие и от собственичката на къщата, изобразена върху кофичката мляко „Боженци“. А самата собственичка пък е изпратила писмо до Патентното ведомство, че производителят „Елви“ не е искал съгласието й за включване на къщата в обхвата на марката „Боженци“. Петков също чака решението на Патентното ведомство.

Собственикът на „Герма 95″ е убеден, че има пълно право да иска регистрация на марката „Боженци“ на името на своята фирма, макар че не е производител на млякото. И обяснява защо. „Преди няколко години започнах да продавам „Боженци“ и да я налагам на пазара. И след като марката стана известна, производителят й се отказа от услугите на моята фирма. Почувствах се излъган. Почнахме заедно от нулата и стигнахме дотам да продаваме много големи количества и до това марката да стане известна в цялата страна. Но търговци като мен са уязвими. До днес съм с теб, от утре давам марката на друг да я продава“, обяснява Петков.

И разказва, че вече е имал подобен случай преди години с друга българска марка кисело мляко, която „поел от нулата“ и наложил на пазара, а после производителят й се отказал от услугите на Петков. Затова решил този път да се застрахова от подобен ход. „Прецених, че ще ми изиграят същия номер. Убеден бях, че ще се случи втори път. Хората се променят, забравят откъде са тръгнали и че всичко е правено съвместно. Затова половин година след като започнах да работя с „Елви“, проверих, видях, че марката не е регистрирана и подадох заявка за „Боженци“. Реших, че ако я регистрирам, ще я прибера в чекмеджето, но да знам, че няма да ме прецакат“, обяснява Петков.

И продължава. „Очаквам да печеля от разработена марка. Производителите наистина са влагали в машини, инвестирали са в производството, но не са дали една стотинка за реклама на марката, за промоция и дегустация, за включването й в брошури. Реално аз работя за тази марка. Не става въпрос само за логистика. Аз сключвам договори с веригите от името на моята фирма, аз налагам марката. За три години съм организирал 49 промоции на мляко и сирене с марката „Боженци“. Всичко е било за моя сметка“, прави равносметка Петков. И добавя: „Сееш и жънеш. Но точно когато трябва да жъна, те се отказват от мен и почват те да си жънат. А аз съм им направил вече име в София. Хората казват „евала“ на производителя, но трябва да има „евала“ и на търговеца. Подадох заявка за регистрация, за да си вържа гащите“, обяснява действията си Петков.

Всъщност „Герма 95″, освен че е търговец от 15 години, през последните шест има и собствен бранд – „Герма“, а от седмица продава и новата си марка Freedom. Млякото се произвежда от други фирми – по поръчка на „Герма 95″, като Николай Петков изисквал краен продукт с определени показатели и качество и с предварително одобрена от него визия на опаковката, без да има ангажимент към суровината и технологичния процес.

Производствената истина

Съсобственикът на „Елви“ Веселин Кръстев обясни, че е знаел за подадената от Николай Петков заявка за регистрация на „Боженци“ и че е бил изненадан от тези действия на дистрибутора, но все пак е бил спокоен, защото заявката на производителя е първа по време. И че е продължил да работи с „Герма 95″, докато това е било възможно.

„Петков е добър търговец, има широк пазар и принос за налагането на марката. По човешки оценявам всичко това, но той тръгва срещу създаденото от мен“, казва Кръстев. И обяснява, че причината за отказа от партньорство с „Герма 95″ не е подаденото искане за регистрация на заявката, а повтарящата се практика със забавени плащания и натрупаните задължения към производителя, които в някакъв момент са стигнали до 700 хил. лева. „Петков не успя да организира бизнеса си така, че да има яснота в разплащанията. Всичко беше игра на тото – ще ни се издължи ли днес или не. А в същото време нас никой не ни пита как се издължаваме на доставчиците на суровина и как така нямаме нито един просрочен ден в плащанията си към тях“, казва Кръстев.

„Боженци“ за мен е като собствено дете. Моите уважения към труда на дистрибутора, но аз също ценя моя труд. Започнах с 50 каси кисело мляко. Прицелих се във високия ценови сегмент. Само аз си знам колко разходи съм направил, колко време, пари и нерви съм инвестирал и колко мляко съм изхвърлил, докато стигна до продукт, който е с постоянно добро качество“, разказва Веселин Кръстев. И твърди, че Петков е започнал да търгува с пробни количества от „Боженци“ на принципа на премерения риск и едва след като е видял, че млякото има добър имидж и се търси, се е решил да започне активното му предлагане.

Кръстев отказва да коментира подробно казуса с регистрацията на марката, докато се чака решението на Патентното ведомство. Но обясни, че вече има разрешение от община Габрово, която е 100% собственик на резервата „Боженци“, да включи името на архитектурното селище в наименованието на марката си. Съгласието се отнася за регистрация на марка в точно определен клас (в случая храни) според Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки. Справка в Патентното ведомство показва, че на 7 февруари тази година самият архитектурно-исторически резерват също е подал заявка за регистрация на „Боженци“ за всички останали класове без храните. Производителят е предприел и действия да вземе разрешение от Министерството на културата. „Но получих негласен отказ“, обясни Кръстев.

Сега „Елви“ работи с друг дистрибутор за София – фирма „Лъки“. Някои от търговските вериги обаче от два месеца не продават „Боженци“ заради предупредителните писма, изпратени от собственика на „Герма 95″.

И това не е всичко. Николай Петков заяви категорично: „От другата седмица правя договори с производители и започвам да произвеждам не само кисело мляко „Боженци“, но и масло, сирене, кашкавал, плодови млека с тази марка.“ На което от фирма „Елви“ отговарят, че „вярват в здравия разум на колегите си производители“, но ако това се случи, ще сезират Комисията за защита на конкуренцията.

Ситуацията изглежда заплетена. Вероятно ще отнеме месеци, ако не и години, институциите и съдът да излязат с окончателни решения. През това време всички губят: производителят засега не продава на някои големи вериги; дистрибуторът се е разделил с ключов партньор, а потребителят или няма да намира млякото, или ще е в дилема кое точно купува.

Статията и снимката са на вестник „Капитал“.
Линк към оригинала на статията.

„При спорове за регистрация на търговска марка има и един съществен момент – ПРЕЖДЕПОЛЗВАНЕТО на бранда. Това се доказва лесно чрез  финансови документи, договори за дистрибуция и пр. Има адвокати, които с това си вадят хляба.“
из коментар в ориганалната  статия от потребител с име davidkovb

Носител на Сребро в Кан!

За изобретяването на този „уред“ е виновен проекта „The Invite“ на Heineken. Отварачката комуникира директно с Facebook!
Би било много добре, ако можеш да поканиш приятелите си на бира, в момента, в който отваряш своята бутилка. Авторите на проекта Max Arlestig и Maximilian Gebhardt са конструирали отварачката с вграден Bluetooth, чрез който се изпраща съобщение в социалната мрежа и кани всички ваши приятели на бира!
Освен това, между притежателите на такива отварачки се организират състезания, примерно, който събере повече хора купон с бира, получава безплатна каса Heiniken за следващия си купон!

Heineken – The Invite from Max Gebhardt on Vimeo.

„Макс Ефект“ навърши 7 години!

Седем години, през които предлагаме иновативни и ефективни решения за нашите клиенти. Седем години, през които наложихме своят бранд на рекламна агенция в гр. Варна, която предлага комплексно рекламно обслужване във всички рекламни сфери. Седем години с които се гордеем, че имахме възможността да работим по различни интересни, мащабни и иновативни проекти.

Както обикновено обръщаме внимание на най-новите тенденции в сферата на дигиталния маркетинг и реклама. По повод рожденния ден на Max Effect, нашият уеб отдел направи корпоративния ни блог по-социален и по-удобен за вас – нашите посетители, партньори и клиенти.

Днес голяма част от ежедневието ни протича в интернет пространството, където комуникираме с другите посредством различни социални платформи. Неуспорим факт е, че Facebook е най-популярната социална мрежа не само в България, но и в много други страни по света. Facebook бе обявена за най-голямата виртуална държава и ние винаги сме се съобразявали с този факт, когато става дума за клиентските акаунти и рекламните и маркетингови кампании, които провеждаме.

Буквално преди броени дни Facebook предложиха новата си система за коментари, мнения и отзиви. Нашият екип интегрира успешно тази система в два от последните ни реализирани проекта: Petel.bg и Card4You, а днес, по случай нашия рожден ден, направихме интеграция и в корпоративния ни блог. Вече можете да коментирате публикациите, които с удоволствие пишем за вас. В него ще научите много интересни и полезни неща от рекламния бранш, затова Ви предлагаме да се абонирате за RSS.

Макс Ефект не само беше първата агенция за комплексно рекламно обслужване, която интегрира новите социални модули на Facebook, но и първи стартирахме интеграция на новите social статистики, които социалната платформа предоставя. Чрез тях нашите клиенти имат цялостен поглед над социалната обвързаност между техните брандове и аудиторията им; статистиките показват демографския профил на аудиторията, ефективността на трафика от facebook и социалните взаимодействия.

Нашите клиенти знаят, че ние сме една от първите рекламни агенции, която предложи на българския пазар SEO и social management услуги, като от доста време успешно ги прилагаме в рекламните и маркетинговите кампании на своите клиенти. Продължаваме да развиваме своята дейност в крак с всекидневните промени, които социалните мрежи и търсачките правят, за да можем все така да Ви предложим най-ефективните рекламни решения за Вашия бизнес!

Така можем да опишем новата рекламна кампания на Heineken в Холандия. „One Million Heineken Hugs“ / „Милион прегръдки от Heineken“ е слогана на кампанията.
След като, създадената в края на 2010 г.  Facebook  страница на бранда, се е сдобила с милионния си фен, то от фирмата са решили да отвърнат със същото.
Цял отбор от „прегръщащи“ красавици е тръгнал по барове и ресторанти в Амстердам.
Момичетата облечени в тениски с иконката  „Like“, трябва да прегърнат всеки посетител в заведението, който пие бира Heineken, като по този начин „връщат“ частица от любовта дадена на бранда.

Впечатленията ни, по време на краткия ни престой на Web IT Експо, са, че събитието наистина събра най-големите личности в онлайн индустрията по света, но те ни откараха в един прекалено приказен и прекалено бъдещ свят на интернет рекламата и маркетинга, за който българския пазар все още не е готов. Разбира се няма как да искаме от тези хора да се интересуват от българското интернет потребление – всички гости лектори на Web IT Експо бяха на мнение, че пазарът ни е изостанал, но все пак има доста възможности за развитие в сферата на е-бизнеса.

Според участниците на експото – в България има много възможности, за доста от които не сме подозирали и за още повече, за които не сме „узряли“ все още. Според лекторите – България е развиващ се пазар, в който онлайн бизнеса тепърва ще се разраства с бързи темпове.

Като цяло много шум се вдигна преди Web IT Експо, но полупразните лекционни зали и малкото изложители говореха за друго. Нещо интересно, което от самото начало ни направи впечатление бяха претъпканите с румънски гости помещения, част от конференцията. Румънците в общи линии имат по-слабо развит онлайн пазар, но явно имаха стремежа да поправят това. Представете си колко по-скъпо е тяхното пребиваване в страната ни, отколкото нашите разходи за присъствие на Web IT. Въпреки това – българите, занимаващи се с бизнес в интернет бяха малко.

Таксите за отделните конферентни панели също не бяха никак ниски. Може би това беше другият фактор, който в икономическата криза, е оказал негативно влияние и е изпразнил залите. Странно беше, че до самото експо и конференции, организаторите така и не бяха решили какви точно ще са крайните цени на отделните панели и презентации. На всичкото отгоре гост-лекторите, които бяха от България, предпочетоха да говорят на английски, въпреки възможностите за превод на живо.

Според нас очакванията за Web IT Експо бяха доста по-големи от това, което беше в действителност. За съжаление това е единственото подобно експо на тема е-бизнес у нас и, естествено, в ценообразуването и организацията се държеше като истински монополист.

Радваме се все пак, че чрез експото успяхме да се запознаем с хората, организиращи съвременния онлайн бизнес по света. Не очаквахме те да ни издадат тайната на успеха, но от тях получихме незабравими моменти, човещина и приятелско отношение – нещо, което рядко сме свикнали да срещаме в българската действителност.

От тези гурута на съвременното онлайн общество получихме доста ноухау и ценни съвети, с които да продължим да развиваме дейността си. Дадени ни бяха много насоки за развитието ни в иновативни направления на онлайн рекламата и маркетинга, които все още не са толкова познати на българския пазар, но са доказано успешни в чужбина. Срещата с директорите на Фейсбук (Блейк Чейндли), и-Бей (Алекс Маркс), Майкрософт (Алекс Дейл), Нова Телевизия (Маркус Хартвал), Брандуоч (Джилс Палмър) и екипът на SEO Моз ни дадоха много креативен заряд и отправна точка за бъдещата ни работа по комплексното рекламно обслужване на нашите корпоративни клиенти.

Рекламната кампания на McDonald’s „I’m Lovin’ It“ получи своето развитие в нови клипове за семейните ценности.
След повече от година на маркетингови проучвания и постоянен брейнстроминг, маркетинговия директор на McDonald’s, Mary Dillon, съобщи, че успешната и станала култува рекламна кампания за последните 7 години – „I’m Lovin’ It“, продължава и дори получава своето бъдещо развитие.
I’m Lovin’ It се явява най-успешната и по продължителност и по ниво на продажбите рекламна кампания, на веригата за бързо хранене, в сравнение с предишните – „You deserve a break today“ и „Food, Folks and Fun“.
По разработването на креатива за компанията, отново ще работят цял отбор световни рекламни агенции в различни страни: DDB Worldwide, TBWA, OMD, Leo Burnett Worldwide, Publicis, бразилската Taterka и независимата канадска Cossette. Първите резултати на криейтив отбора са трите рекламни клипа „Гордият баща“, „Бебе“, „Песента Биг Мак“.
Клиповете „Гордият баща“ и „Бебе“ демонстрират основните ценности на бранда: привързаност към семейството и удоволствие от храненето. Примерно в „Бебе“, бащата прави обиколки на MacDrive, опитвайки се да поръча храна, но без да спира и да събуди спящия в автомобила малчуган.

„Гордият баща“

„Бебе“


„Песента Биг Мак“

Young & Rubicam

Раймонд Рубикам е бил на 15 години, когато е започанл да работи, а на 31 години е открил своя собствена рекламна агенция. Упорития труд и непоколебимата вяра в в собсвените си възможности, са помогнали на момчето от бедно американско семейство, да създаде компания, която е била притегателна сила за най-добрите рекламисти в страната. 23 май 1923 г. Раймонд Рубикам, заеднос неговия приятел и колега Джон Орр Янг, са открили първия офис на Young & Rubicam,в небостъргача Atlantic Building, във Филаделфия. В момент на основаването на агенцията, капитала й е възлизал на 5000$. Това, с което винаги се е славила Young & Rubicam е приятната атмосферата, предизвикана от свободатата дадена служителите й. Раймонд Рубикам, винаги е зачитал достойнството на своите служители и е забранявал на началниците на отделите да поправят работата на подчинените си. Според него всеки служител, независимо от ранга си е длъжен сам да коригира грешките си, за да може в последствие да се наслади на постигнатите от самия него резултати, а не да си мисли, че половината е заслуга на началника му.

McCann Erickson

През 1902 година в Ню Йорк, Алфред Ериксон, рекламен мениджър в McCutchea’s Department Store, започва свой собствен бизнес. 10 гидини по-късно в Ню Йорк, Хенри Маккенн с четиримата си партньора създава рекламната агенция „H.K. McCann Co“ и измисля слоган: Truth Well Told ( Добре казана истина), който се използва и в момента. През 1930 г. Маккенн се обажда на Ериксон и му предлага да обединят собствената си, единствена в света рекламна мрежа и неговата клиентска база.

Venables Bell & Partners

Пол Венейбълс (Paul Venables) основава рекламната агенция Venables Bell & Partners, през 2001г.  До този момент той е работил за Korey, Kay & Partners, McCaffrey and McCall и Goodby, Silverstein & Partners. А в самото начало на кариерата си Пол, е работил като бизнес секретар в малка нюйоркска реклмна агенция.

Последният и най-голям проект на Пол Венейбълс и неговите партньори е „Sponsors of Tomorrow“ (Спонсори на утрешния ден) на Intel.

DMB&B

Тази легендарна американска рекламна агенция, която вече не съществува, носи името на създателя си – D’Arcy Masius Benton & Bowles. Агенцията е основана през 1985 година по време на сливането на Benton & Bowles (B&B) и D’Arcy-MacManus Masius(D-MM). Именно тук са измислени рекламните персонажи Санта Клаус за Coca Cola, който става икона на рекламния свят, а после влиза и в световната култура. В DMB&B са измислили слогана „Melts in your mouth, not in your hands“ ( Топи се в устата, а не в ръката), както и “This Bud’s for you”.

През 2002 г. Агенцията е погълната от холдинга Publicis и заличена като бранд.

Моловете или как предлагането създава търсене

През последните две години в България навлезе един нов вид предлагане на родния пазар. Тази нова мода в търговията е характерна в повечето европейски държави под името Мол. Търговски центрове от този тип могат да се видят вече в почти всички големи градове в страната.

В условията на засилена конкуренция на пазара на потребителски стоки големите търговски комплекси се борят усилено за вниманието на българските потребители. Обединявайки множество търговски обекти, предлагащи продукти на световноизвестни марки за облекло, бижута, парфюмерия и много други, те едновременно забавляват посетителите с различни по вид заведения (кафенета, ресторанти, кина, заведения за бързо хранене). Именно това огромно разнообразие, събрано на едно място, кара клиентите да предпочитат Моловете пред останалите видове магазини и увеличава броя посетители с над 40%.

Друго голямо предимство на големите центрове пред множеството магазини на някоя главна търговска улица в града е атмосферата и създаването на комфорт за посетителите. Това се дължи на луксозната обстановка и удобството да могат да се снабдят с всичко необходимо за дома и семейството от едно място, и то с покрив над главите си. Това пести време и средства на потребителите, които би могло да се вложат и похарчат по-пълноценно в тези търговски комплекси. Затова Моловете са предпочитани от по-младите членове на населението с доходи над средните за страната, които са често ангажирани в работата си и нямат време за обикаляне на магазините на големи разстояния.

В Моловете могат да се намерят всякакви стоки – от хранителни продукти, дрехи и обувки, до книги, козметика и техника. Предлагат се и различни видове услуги: детски кът, химическо чистене, банкови клонове, фотостудио, туристически агенции и офиси на мобилни оператори. А това, което кара клиентът да се чувства специален е, че марките, които предлагат тези стоки са най-добрите и известни на пазара, и то не само на българския, а и на световния.

Най-мощното средство за печелене на клиенти е рекламата. Тези търговски комплекси залагат на силна рекламна политика по радио и телевизия. Използвайки различни празници, за да изтъкнат предимствата си при търсене на идеалния подарък, те подканят клиентите си с различни сезонни намаления. Предлагат различни начини, за да накарат клиента да остане доволен. А именно задоволеният клиент е най-добрата реклама.

Въпреки това най-посещаваният столичен Мол, „Мall of Sofia”, държи на печатната реклама, издавайки всеки сезон луксозно списание, включващо най-новото и актуално в модата и грима, както и най-новите марки, които се предлагат в него. Поднесено в такъв вид, всеки би се заинтригувал от това, което може да види там. Това прави тези големи комплекси по-интересни и по този начин привличат вниманието на потребителите към себе си. По-малките търговски центрове като ЦУМ, например, не могат да си позволят такава мащабна рекламна кампания.

Едно от най-големите предимства на Моловете е наличието на подземни паркинги за автомобили. Те създават удобството директно от колата да влезеш в търговската част без дори да излизаш навън. Това е голям плюс особено през зимния сезон. Но дори и лятото там е много приятно и комфортно, благодарение на климатиците, което създава условия в Мола да влизат и хора, които не са дошли там да пазаруват, а само да се поразходят например. Но дори и без намерението за покупка сезонните разпродажби и промоции привличат вниманието на клиентите. Така те биха могли да си купят нещо на много по-ниска цена без да имат непременно нужда от него.

Освен за типа реклама и тъй като инвеститорите влагат големи средства за изграждането на търговски центрове и искат гаранция, че те ще имат добра възвръщаемост, те правят множество предварителни проучвания, не само за наличието на търговски площи от такъв тип в страната, но и за сегмента потребители, които ще влизат в тези центрове.

Групите потребители, към които е насочено вниманието са тези с бързо нарастващи доходи и така наречената „бързо възприемаща група” – предимно млади хора с по-големи финансови възможности, за които пазаруването е не само задължение, а и удоволствие. Те следят модните тенденции и държат на по-високото качество на предлаганите стоки и услуги. Нарастването на доходите на тези групи потребители води до промяна на потребителските вкусове и предпочитания. Появяват се нови потребности, които се задоволяват с потреблението на луксозни и висококачествени стоки. Следователно с нарастване на дохода се увеличава потреблението на луксозни блага за сметка на нискокачествените. Търсенето на дадено благо зависи не само от неговата цена, не само от дохода на потребителя, но и от характера на самото благо. Потребителите бързо свикват с по-доброто ниво на обслужване и от един момент го приемат за нормално. По тази причина е необходимо непрекъснато проследяване и анализиране на потребителското поведение – нужди и нагласи. Така качествената услуга се превръща в общ стандарт, както е в другите европейски държави.

Единственото притеснение в случая би трябвало да бъде въпросът: „Не изпреварва ли строителството на молове създаването на достатъчно голяма средна класа, която да ги посещава?” Засега в България тя е около 30%-40% от работещото население. Но ще измине доста време докато търсенето настигне предлагането, като се има в предвид темповете на увеличаване броя на тези търговски центрове. Рисковете за инвеститорите идват именно от този проблем. Прекалено голямото предлагане и пренасищане на пазара крие риск от рязко намаляване на печалбите, което може да доведе до фалит и закриване на много от тези центрове. Това изисква вниманието им да бъде насочено по-скоро към създаването на уникален облик на всеки от отделните молове, както и предлагането не само на търговски площи, а и богато разнообразие на предлаганите начини за забавление, които да поддържат потребителския интерес.

Ето списък на моловете в град Варна и резултатите от рекламното им поведение:

• Mall Varna – лошо рекламно поведение. Странни са фирмите, които имат големи бюджети, а пестят от важни неща, като фирмена идентичност, например. Не вярвам логото на Grand Mall Varna, което силно напомня на това на Google, да донесе каквито и да е било позитиви на този огромен мол чрез самата прилика, но усмивки, виж, би могло да предизвика. , отлив на наематели
• Pfohe Mall – нулево рекламно поведение, почти празен
• Central Plaza – лошо рекламно поведение, така и не беше проведена по-агресивна рекламна кампания
• Grand Mall Varna – предстоящо откриване
• Галерия Варна – предстоящо откриване
• Черно море парк (проект)
• Mall Varna Towers – предстоящо откриване

Образуването на цената на труда в България:

Пазарът на труда е един от основните факторни пазари. Ключовият въпрос на пазара на производствени фактори е как се образуват техните цени. А именно: цената на труда се определя в зависимост от търсенето и предлагането й. Според изискванията на Националния статистически институт малко над 50% от дохода на домакинствата идва от работната заплата. Това показва, че работната заплата сама по себе си не е точен  и единствен измерител за цялостното равнище на текущите приходи, но ще я разглеждаме като преобладаващ фактор.

В България 40% от дохода се присвоява от държавата под формата на данъци, осигуровки и такси. Това еднозначно показва, че имаме регулиран от държавата пазар на труда. Така между цената на труда и неговото търсене на пазара съществува обратна зависимост.
През 2007 г. се даде начало на дискусии относно заплащането на труда в България и факта, че равнището на работните заплати у нас е на едно от последните места в Европа. Това доведе до анализи, препоръки и вземане на решения за регулирането на този проблем.

Брутната работна заплата  е възнаграждението на лицето, наето по трудови или служебни правоотношения, получавано за положения от него труд преди приспадането на задължителните и доброволни вноски за социално и здравно осигуряване и данъчните начисления за сметка на наетото лице. Решението брутната заплата да се образува като сума от три компонента с различна тежест определя, че към 70 – 75% дял се пада на основното трудово възнаграждение, до 10% е дял за професионален опит на работника и от 5 до 20% дял на допълнителните компенсации за лоши и вредни условия на труд.

Друго решение е заплатите на работниците в частния сектор да се увеличат за дадена година с така нареченият Национален препоръчителен индекс (за 2007 г. той е 112,9 или 12,9% нарастване на средногодишните брутни работни заплати), който отчита сто процентовото увеличение на инфлацията и с 50 до 75% от повишената производителност на труда. Общият процент на увеличението да се договаря между правителството, синдикати и работодатели и да става основа за сключване на трудовите договори за фирмите, които членуват в съюза на работодателите. Така Споразумението между Национално представителните организации на работодателите (Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата и др.) и на работниците и служителите (Конфедерацията на независимите синдикати в България – КНСБ), водени от поетите ангажименти в Пакта за икономическо и социално развитие на Република България до 2009 г. за нарастване на доходите и за подобряване на жизнения стандарт в страната спрямо Европейския съюз гласи:
“Във връзка с въвеждането на пропорционален (плосък) 10-процентов данък и повишаването на личните осигурителни вноски, призовават работодателите в България да повишат от 01.01.2008 г. работните заплати на всички работници и служители, получаващи доходи до 490 лв., които ще получат намаление на нетните трудови възнаграждения след законовите удръжки, в размер, осигуряващ най-малко покриване на това намаление, като препоръчват прилагане на механизмите на колективното трудово договаряне на всички равнища.”

Третото решение е да се запази добавката за трудов стаж и професионален опит като допълнително трудово възнаграждение за работещите в една и съща фирма или в друга, но със сходна дейност. Премахната е преносимостта на добавката за прослужен клас при прехвърляне от една фирма към друга с различен предмет и сфера на дейност.

Минималната работна заплата е най-ниското трудово възнаграждение за положения труд. Тя е средство на намесата на държавата в икономиката или по-точно в пазара на труда. Минималната работна заплата се договаря между работници и работодатели в коридор, определен от равнището на официалната линия на бедност и половината размер от средната работна заплата за дадената година. Така за 2007 г. линията на бедност е била 166 лв., докато за 2008 г. е 194 лв. или с 28 лв. по-висока. Идеята е размерът на минималната работна заплата да се движи в границите между 100 и 145% от линията на бедност, която Министерството на труда и социалната политика определя ежегодно. Така предложението за 2009 г. от КНСБ е минималната заплата да е по-висока от 240 лв., а не както настоява правителството. В условията на световна финансова криза повишаването на минималната работна заплата ще увеличи приходите в българската финансова система.

В бюджетния сектор за 2007 г. заплатите се увеличиха с 10%. За първи път правителство, синдикати и работодатели се договориха относно формулите за повишаване на заплатите на работещите в частния и бюджетния сектор на икономиката. Обикновено профсъюзите целят по-висока работна заплата, по-голяма от равновесието при изцяло конкурентен пазар. Резултатът е по-малко наети работници, при по-висока работна заплата. Разбирането на механизма на ценообразуване на факторите на производство е ключ към разбиране и решаване на проблема с разпределението на доходите в обществото.

Търсенето и предлагането на човешки труд са зависими и следват закономерностите на пазарите на стоки и услуги. Засиленото търсене и наемане на служители с дадена професия е следствие на бурното и завишено развитие на съответния отрасъл. От този факт следва извода, че договарянето на трудови отношения между работник и работодател, а съответно и договарянето на работната заплата е пазарно регулиран процес. На всеки служител се плаща толкова, колкото ценно е произведеното от него за потребителите. От друга страна запазването на добавките за клас е факт с административно-пазарен характер.

Важен фактор за определяне на работните заплати имат и доводите на работодатели и профсъюзи, които засягат и сключването на колективни трудови договори. С цел да не се допуска обезценяване и подценяване труда на служителите, те от своя страна се обединяват в синдикални организации, които защитават позициите им пред работодателите. Основно исканията са за повишаване часовото заплащане и подобряване условията на труд. Крайния резултат от преговорите и защитата на доводите на работодатели и синдикати води до равновесие на трудовия пазар, поради което и се налага договарянето на цената на труда между тях. Има искания от срана на синдикатите за вдигане на минималните осигурителни прагове, намаляване на данъчно-осигурителната тежест (данък общ доход), ръст на  заплатите, за които искания работодателите са изразили съгласие за осъществяване.

Трудовата борса е структура в пазарната икономика, която осъществява посредническа дейност между работниците и предприемачите при осъществяване на покупко-продажба на работна сила. Важно значение при държавното регулиране на пазара на труд има програмата за повишаване на качеството на трудовите ресурси и усъвършенстване на тяхната структура.

Отраслите с най-нисък растеж на заплатите са добивната промишленост (12%), селско, ловно, рибно и горско стопанство (19%) и преработващата промишленост (22%). Наблюдаваме и състояние на безработица, която задържа покачването на работните заплати. Причина за това е и нелегалния труд. Европейската комисия разпространи становище относно сивия сектор на трудовия пазар. Според докладът на комисията България е на първо място по показателя оценка на дела от брутния вътрешен продукт, който се произвежда от работа “на черно” – 35%. Работещите или работодателите не декларират официалния трудов доход, когато ползите от недекларирания труд, които включват най-вече спестени данъци и социални осигуровки, са по-големи от разходите.

Секторите, в които се отчита най-голям процент нелегално заети, са домакинската работа, строителството, хотелиерство и ресторантьорство. Най-много нелегално заети има сред студентите, самоосигуряващите се и безработните. Но след приемането на страната ни в Европейския съюз безработицата падна под естествения й темп от 7% – 8%, като тази тенденция ще се запази приблизително до 2010 г. В някои сектори търсенето на работна сила значително надвишава предлагането на такава (строителство, транспорт, туризъм, компютърни специалности). Това неизбежно води до повишаване на работните заплати като опит на работодателите да задържат дефицитната работна сила.

Предложенията на Европейската комисия са: намаление на облагането на труда и по-ясно обвързване на придобитите пенсионни права с размера на вноските, които се правят през годините; намаляване на разликата в облагането на труда между заетите на граждански договор и на трудов договор; намаляване на административните пречки. Европейската комисия посочва и мерки с противоречив характер: увеличаване на минималните заплати и спазване на колективни трудови договори по сектори, които се договарят между синдикати, организации на работодателите и правителството.

В момента развитието на стопанството се развива много бързо и доведе до промени в търсенето и предлагането на труда. Това наложи засилване на регулацията на труда от страна на държавата. Тя упражнява контрол върху сключените договори, определя минимални прагове за социално осигуряване по предмет на дейност и вид специалист и други. В публичния (държавния) сектор държавата продължава да регулира заплащането на труда съобразно бюджетните си възможности. В следствие на държавната регулация се получава голямо разминаване между заплатите в частния сектор и държавния. Тази аномалия поражда отлив на квалифицирани специалисти от държавния сектор, което влошава ефективността на държавата да изпълнява своите функции.

Тъй като пазарът на труда в различните отрасли се развива различно ето някои анализи относно заплащането по сегменти в строителството, шивашката промишленост и в туризма. В строителството, като отрасъл на материалното производство работната заплата се използва, като съществена съставна част на икономическия механизъм за управление на производствено-стопанската дейност в рамките на целия отрасъл и е отделните строителни организации и поделенията им. Поради завишеното търсене на потребители на строителни услуги и търсенето на служители е завишено.

Друго е икономическото положение  в шивашката промишленост. Масово възнагражденията в този бранш са ниски, поради ниските цени на повечето продукти и невъзможността за завишаване на процента надценка. По-високи работни заплати има в предприятия, които са със сключени договори за износ на големи количества продукция. Поради големия брой незаети свободни позиции има предпоставка за по-завишено търсене и увеличение на фактическата цена на този вид труд.

Относно туристическия бизнес можем да кажем, че заплатите в туризма са сред най-ниските. Според изследванията на агенцията за туризма половината от обявите са за заплати под 400 лв., като една втора от тях са за възнаграждения под 300 лв.

Според данните за средното ниво на заплащане най-високите възнаграждения са в следните професии: информационни технологии, компютърна техника, право, продажби и търговия, проектантска дейност, архитектура, както и банковото дело.

Ползвани са материали от статия на  Диана Николова