Морски туризъм
Морският туризъм присъства традиционно в туристическата оферта на България. Голяма част от туристопотока и легловата база са съсредоточени по Българското Черноморие. Морските курорти и селища по крайбрежието предоставят разнообразни възможности за семеен отдих, почивка и активен спорт.
Предлагането включва практикуване на сърфинг, водни ски, гмуркане, подводен риболов и подводна археология и други водни спортове.
Възможности за яхтинг с необходимите сервизни и митнически услуги имат яхтените пристанища в Балчик, Варна, Несебър и Бургас. Разработени са маршрути за пешеходен, вело и конен туризъм, фото и екотуризъм, посещение на природни, археологически и културни забележителности, екскурзии в страната и чужбина.
Отличените със Син флаг плажове за 2003 г. са: Златни пясъци, Ривиера, Слънчев ден, Несебър – южен плеж, Поморие - централен и южен плаж, Приморско – централен и южен плаж, Китен - централен и южен плаж и Албена – клон ММЦ Приморско.
Българското черноморско крайбрежие е с дължина 378 км. По протежението му са разположени близо 70 плажа, с обща площ около 9 млн. кв. м. Някои от тях са обширни и позволяват на стотици посетители да се наслаждават на топлото слънце, други са малки и спокойни, сгушени в живописни морски заливи с невероятен пейзаж. На много места са се образували стръмни брегове – идеално място за любителите на романтиката, риболова и водолазните спортове…
Водата на Черно море е с ниска соленост. Това, заедно с умерената й температура през лятото (22-24 °С), я прави особено приятна за къпане. Приливите и отливите са незначителни. Тук няма силни водни течения или опасни животински и растителни видове, които да представляват заплаха за здравето и живота на туристите.
В Черно море се вливат живописни реки, чиито устия са заобиколени от гъсти и прохладни влаголюбиви гори. Част от тях са плавателни за малки моторни лодки и предлагат на туристите незабравими разходки по течението. Многобройните крайморски езера – лагуни и лимани, са убежище за огромно разнообразие от редки растения и животни, особено птици. В някои от тях са разкрити големи находища на лечебна кал, което, в съчетание със стотиците минерални извори по крайбрежието, нарежда България на едно от първите места в Европа по богатство на балнеолечебни ресурси.
Черноморските курорти предлагат отлични условия за почивка, неизчерпаеми възможности за забавления и вълнуващи предизвикателства.
Основните проблеми за развитието на туризма
Природната характеристика на община Созопол предопределя добри възможности за рекреативен туризъм с използване на подходящата плажна ивица и морската вода с рекреативен потенциал. Активният туристически сезон е ограничен от климатичните условия в рамките на летните месеци поради неподходящи температурни нива и силни ветрове през останалите сезони.
Предимства на общината са наличната туристическа инфраструктура, историческото материално наследство на град Созопол, уникалната брегова линия и в частност множеството врязани в брега заливи, островите в близост до бреговата линия, разнообразната растителност, вторите по значение пясъчни дюни в България, завоюваната репутация на курортните и ваканционните селища около Созопол, както и придобилите национално значение празници на изкуствата “Аполония”.
Основните проблеми за развитието на туризма на територията на община Созопол са:
ограничени финансови ресурси за модернизация на съществуващата материална база
недостатъчно развита техническа инфраструктура, в т.ч. пътна мрежа
раздробеност на туристическите фирми и отсъствие на координирана и активна рекламна политика на външния пазар
липса на разнообразие в предлагания туристически продукт
недостатъчна чистота на плажната ивица
недостатъчно висока култура на обслужването
ограничен капацитет за оказване на здравни услуги по време на туристическия сезон
липса на контролиран достъп до природозащитените обекти.
Морската ни столица Варна
Варна е най-големият град на българското черноморско крайбрежие. Разположен на няколко тераси, с височина от 3 до 20 метра над морското равнище, в Североизточната част на България. В близост, на север от града, се намират курортите Св. Св. Константин и Елена, Слънчев ден, Златни пясъци, известни с европейското си качество на услугите, които предлагат и екологично чистите територии, които обхващат.
Със своите 400 000 жители Варна е третият по население и големина град в България след столицата София и град Пловдив. С изключително богатата си многовековна история, основан през VI век преди новата ера и с най-старото открито златно находище в света, градът е притегателен център за туристите от цял свят. През лятото във Варна се организират множество културни, конгресни и спортни прояви, с което си е спечелила името на морската столица на България.
Съчетанието на дълго топло лято и плажове със ситен златист пясък правят Варна предпочитано място за лятна ваканция. Средно дневната температура през летния сезон е 27º С, а на морската вода – 24º С. Плажовете са равни и на места достигат до 20 метра ширина, морското дъно е плитко и песъчливо, рядко се срещат скали.
Филм за Варна част от от поредицата филми „The Bulgarian Coast“
Плажни ресурси
Общата територия на община Несебър е 421 883 дка – 5.4% от територията на Бургаска област. От тях 167 229 дка са селскостопански земи, 20 418 дка – горски фонд. Плажните ресурси на общината са едни от най-големите на българското Черноморско крайбрежие и възлизат на 1517 дка с общ капацитет 139 450 плажни места. Тези природни ресурси са най-важният фактор, който определя и формира основната отраслова структура на общинската икономика – стопански туризъм, отдих и спорт.
На територията на общината функционират 118 хотела, 294 частни квартири, 550 заведения за обществено хранене. Значителна част от тази материална база е съсредоточена в курортните комплекси Слънчев бряг и Елените в Несебър и в селата Св. Влас и Равда.
Филм за Равда част от от поредицата филми „The Bulgarian Coast“
Шабла – Скалният рай на Черноморието
Само на 60 км от Варна, в една от отбивките на пътя Каварна – Шабла, в близост до доста по-популярния Камен бряг, се намира скално райско кътче – Тюленово. До там обаче не стига никакъв междуградски транспорт. Така че ако нямате кола, просто не тръгвайте.
Името си селото получава заради множеството тюлени монаси, които обаче от 50 години не могат да се срещнат по тези брегове. Мит е, че техни пасажи могат да бъдат снимани, твърдят редовни посетители на мястото. За сметка на това пък тук има невероятни подводни пещери, гмуркането в които е балсам за душата на всеки авантюрист с акваланг. Невероятно дълбоки са дупките в местностите Мартина, Самотника и Самотната канара.
Крайбрежието тук е идеално за смелчаци, които разпъват палатките си направо на скалите. Освен за гмуркачите мястото е любимо и за катерачи, тъй като скалите са особено живописни. Във водата беснеят платерина, кефал, сафрид и попчета и всеки, който метне въдица, може да е сигурен, че ще му клъвне. Така че къмпингуващите си уреждат без проблеми храната върху жаравата на лагерния огън. Най-надъханите пък, ако са словоохотливи, могат да си уредят нашествие в по-дълбоки води с някои от риболовните лодки на местните жители.
Онези, които обаче просто са отишли в Тюленово да напълнят очите си с красотите на брега, а не да се подлагат на екстремни преживявания, могат да отседнат в селото. Квартири предлага всяка втора къща. Срещу 5-7 лв. хазяите ще ви приемат с отворени обятия. Е, условията не са от най-комфортните, но по-претенциозните могат да отседнат в единственото хотелче в селото.
Скалният ресторант, който е между Тюленово и Камен бряг, пък ще им предложи освен рибно меню на прилични цени, но и невероятна гледка към морето. В отвесните и нагънати камънаци са се оформили своеобразни сепарета, които са много уютни.
Хипарите пък са редовни клиенти на кръчмата Черната перла, която е кацнала над залива на Тюленово. Мястото обаче не е подходящо за онези, които предпочитат да се изтягат на пясъка. Просто защото такъв няма. За предпочитане е да сте опитен плувец, защото са малко подходите към сравнително равното дъно на крайбрежието. При всички положения трябва да се следи метеорологичната обстановка, категорични са редовните посетители на местността. Появи ли се вятър, загубени сте, категорични са те.
В близост до Тюленово са разположени нефтени сонди, които дърпат черното злато от дъното на морето. Това не само че не пречи на туристите, но и е цяла атракция. Защото при добива на петрола помпите вадят и лековита сярна минерална вода, която изливат в морето. Горещата течност е много полезна срещу невралгии и бъбречни заболявания.
Плажове и атракции
Безспорно красотата и атрактивността на мястото се определят от неговите уникални природни дадености – съчетанието между море, гора и река. То е екологичен район, част от природен парк Странджа, който е най-голямата защитена територия в България.
Синеморец, наричан до 1934 г. Каладзаки (Каланджа) от гръцкото Галаза – небесносиньо, е най-южната точка на българското Черноморие, разположен върху полуостров южно от устието на река Велека, на 6 км на южно от Ахтопол и 90 км югоизточно от Бургас.
Голямото богатство на Синеморец са неговите плажове, запазили дивата си девствена природа. Селото има пет плажа, три от които са разположени много близо до него. Северният плаж се намира в широк открит залив, а пясъчната му ивица е своеобразен “разделител” между морето и река Велека. В единия му край е живописното устие на реката.
Южният плаж, наричан още плаж Бутамята, е охраняем и е най-посещаван. Почиства се редовно, предлагат се чадъри под наем и водни колела, а в няколко малки заведения – храна, напитки, сладолед. Има широка пясъчна ивица и е заобиколен от гора. Ако той ви се струва оживен, на юг се редуват два плажа, запазили дивата си девствена природа.
Плаж Липите се намира на 20 мин. път пеша от селото в посока юг. Той е слабо посещаван, заобиколен от гъста гора.
Плаж Листи е на около 3,5 км на юг, достъпен е само пеша. По тези места през лятото могат да се срещнат елени и сърни.
Плажът на устието на река Велека – пясъчната ивица, разделяща реката от морето, широкия открит залив, дълбокото море, вълните правят плажа уникален и любимо място за тези, които искат да са насаме с природата.
Плаж Силистар е последният преди границата с Турция. Разположен е на 5,5 км южно от Синеморец, в левия му край е река Силистар. Гората докосва пясъчната ивица. Плиткото, топло море и нежния пясък правят плажа много популярен и посещаван.
На север от селото е устието на Велека. Плажът на устието на река Велека – пясъчната ивица, разделяща реката от морето, широкия открит залив, дълбокото море, вълните правят плажа уникален и любимо място за тези, които искат да са насаме с природата. Според всички данни това е най-чистата река в България.
Тя извира от турската част на Странджа и е дълга общо 147 км. Реката е богата на риба, установени са около 30 вида. По цялото й поречие се простират лонгозни гори от екзотична гъста горска растителност, срещаща се само около реките по Черноморието. Наблюдават се също застрашените видове елша, бамбук, жълти водни лилии и др. Реката е плвателна в десеткилометровата зона от устието до местност Царското кладенче.
Странджа планина, нейните непокътнати гори и голямото видово разнообразие запленяват с неповторими гледки зажаднелия за естествена красота човешки поглед.
Филм за Царево част от от поредицата филми „The Bulgarian Coast“:
Китен
Там, където вековните гори на Странджа достигат до морския бряг.
Малкото градче Китен се намира на южния край на залива на Приморско, на 56 км южно от Бургас и 446 км югоизточно от София.
На самия нос има останки от крепостта Урдовиза, наричана от римляните Орудиза. Градът съществува до идването на турците, след което е напуснат.
Красива е реката Караагач, вливаща се в южния край на залива Урдовиза. В заблатеното и от наносите устие има изобилие от риба. Разказва се легендата за красивата мома на име Стана, която избягала от султанския харем.
Удивен от смелостта и, султанът обещал да освободи земята, която тя обходи с кон за един ден. Жребецът и издъхнал след целодневната езда на един от плажовете, който и до днес се нарича Атлиман – Заливът на коня.
Именно в това чудно място на българското Черноморие – Китен, Ви очаква!
Девствени дюни
Крапец е малко рибарско селце на Черно море, само на 10 км. северно от Шабла и на 90 км от Варна, близо до края на международен път Е87, който минава по цялото ни крайбрежие. Крапец е спокойно кътче известно с пясъчните си дюни и птиците, който гнездят и зимуват около него. Селото е буквално кацнало на морския браг, заобиколено от обширни житни ниви, зеленчукови насаждения и езера – природни резервати.
Местните хора са весели, приятелски настроени и показват гостоприемството си на всеки гост на селото. Много посетители на Крапец са опитали местната рибена чорба. Сред основните занимания на жителите на Крапец са зеленчукопроизводството, животновъдството и риболова. Селото е обикновено заспало и тихо, освен ако се случи да го посетите на празника на славянската писменост 24 май. На този ден всички в селото посрещат гости и се отдават на песни, танци и веселие.
Макар и само на 4 км от международния път, Крапец е останал далеч от туристическия поток и атмосферата тук е доста различна от претъпканите плажове на Албена, Златни Пясъци и Слънчев бряг. Районът на Крапец е екологично чист, а морският климат и лекият ветрец ще ви освежат през горещите летни вечери.
Уникална за цялото Черноморско крайбрежие е дългата над 6 км. плажна ивица между Крапец и Дуранкулак. Тук ще откриете едни от малкото девствени дюни на Черно море, тихо и спокойно море с меко пясъчно дъно. Дори и през летните месеци тази природна забележителност остава незсегната от тълпите туристи и ви позволява да се отдадете на спокойната си почивка.
След Шабленско езеро е най-стария фар на Черно Море, разположен до рибарското селище на нос Шабла. Съвсем наблизо са и останките на Византийска крепост от четвърти век, а намереното при разкопките и може да се види в културния дом на Шабла. Между Крапец и нос Шабла са разположени само километри от непокътнати плажове и ронливи брегове в охра.
До Крапец има ежедневни автобусни линии от Варна и Добрич. Придвижването от София става най-лесно с автобусните линии София – В. Търново – Варна – Шабла (тръгва от Централна автогара София в 10.30). Пътят до Варна е първокласен и води на север чак до Румънската граница.
Мечтаната почивка
Уникален е по своята хубост и местоположение остров, свързан със сушата само с тясна ивица земя, а с непосредствената близост на най-големия Черноморски курорт – Слънчев бряг, Несебър е единствената по нашето крайбрежие комбинация от старинен град и модерен курорт.
Освен с насладата от слънчевите плажове, почивката в Несебър ще Ви срещне с дълбокото обаяние на древността, богатата история и удивителната красота на града – символ на духовност и традиции през вековете. Старият град е паметник на културата, включен в листата за световното културно наследство.
Градът носи романтичния дух на старата Месемврия, със своите църкви и паметници събрали в себе си историята на Гърция, Рим, Византия и Средновековна България. Месемврия е името, дадено на града от първите гръцки заселници, с което градът е съществувал повече от 2 хилядолетия. Приятната атмосфера на Несебър откъсва странника от делника с малките си таверни, ресторантите в дворове на вековни къщи, с многобройните кафенета, магазинчета и улички подканящи за разходка.
Несебър отдавна е едно от най-предпочитаните места за отдих на гости от България и цяла Европа. Градът е място, благословено от природата. Няколко от най-красивите плажове по Черноморието се простират от двете страни на Несебър.
Необятните слънчеви плажове, приказните пясъчни дюни, приятният климат и чистото море, удивителната красота и идилия на Старият град, както и огромните възможности за забавления, които предоставя Слънчев бряг – лятната столица на нощния живот, са направили Несебър любимо място за почивка на морето.
Дайте простор на въображението си и ще си осигурите почивката, която сте мечтали.
По ваше желание и вкус
Слънчев бряг е разположен в залив с формата на полукръг, който е отворен на изток. Осемкилометровата плажна ивица с прекрасен фин пясък, на места широка 30-40 м се простира по продължението на очарователния залив. Великолепни пясъчни дюни са естествената връзка между кристалните морски вълни и прекрасната зеленина, включваща редки и интересни растителни видове, пет от които са нанесени в листата на застрашените видове в Европа.
Благодарение на така добре съхранената природа к.к. Слънчев бряг е един от малкото курорти заслужили престижната награда Син флаг.
Тук може да правите каквото пожелаете или абсолютно нищо. Всичко зависи от вашия вкус и желание, за да се потопите в атмосферата на безкрайната фиеста. Ако земните развлечения не са единствената ви страст, вие можете да спортувате, да направите разходка по море в залива или да споделите радостта на вашите деца от многобройните забавления за тях.
Слънчев бряг предлага всичко, което фенът на морските спортове може да пожелае: уинд и скай сърф, водни ски, джетове и параплуване. Комплексът предлага и много други възможности за спорт. Начинаещи и напреднали тенесисти ще намерят всичко необходимо за да запазят формата си – добре подържани и оборудвани тенис кортове и училища, добри партньори и турнири. Любителите на конете също ще се почувстват добре. На разположение са коньошня и училище по езда. Комплексът предлага също и съоръжения за боулинг, миниголф, плажен волейбол и стрелба с лък.
Още със залеза настъпва часът на нощните забавления. Безкрайната фиеста от светлини и ритми със сигурност ще остане между вашите незабравими летни спомени. Великолепната българска кухня е представена от разнообразни национални ястия, вина и ракии. Те се предлагат в многобройните ресторанти изградени в типичен национален стил. Те пресъздават традиционния дух и гостоприемство на българския дом и въвеждат гостите на комплекса в неудържимия ритъм и ослепителните багри на българския фолклор.
Филм за Несебър част от от поредицата филми „The Bulgarian Coast“:
Приморско – Черноморската Перла
Град Приморско е живописно разположен на малък полуостров между красивите заливи Стамополу и Дяволски залив. Намира се на 55 километра южно от Бургас. Крайбрежен панорамен път свързва града с всички черномрски селища – Китен, Дюни, Созопол, Бургас, Несебър и други. В състава на общината се включват селата: Писменово, Китен, Ясна Поляна, Ново Паничарево и Веселие, където през летния сезон се води интензивен селски туризъм.
Климатът на района е континентално-средиземноморски. Надморската височина е средно 16 м, а лятото е слънчево и топло със свежи дневни ветрове и сравнително високи нощни температури. Средната юлска температура е 23-24 градуса. Максималните стойности рядко надвишават 32-33 градуса. Зимата е кратка и мека, което е добра предпоставка за развитието на ловен туризъм.
Съчетанието между гора и море в Приморско е уникално със своето разнообразие и красота. Двата просторни плажа, с чисти и финни пясъци, са обградени от живописни дюни. Общата площ на плажната ивица е 1045 хил. кв.м. По размера на плажовете, отнесени към общата територия, община Приморско е с най-добър показател сред останалите черноморски общини в Бургаски регион.
Световно известните и запазени за поколенията природни резервати Ропотамо и Водни лилии, защитените територии Блатото, Аркутино, Стамополу, Пясъчни дюни Перла, древния път на птиците Вия Понтика, характеризират района на Приморско като изключително екологично чист район. Градът се намира в периферията на Странджа планина, където се среща странджанската зеленика. Отскоро се водят археологически разкопки на старото тракийско селище Беглик таш, находящо се в буферната зона на резерват Ропотамо, близо до бившата резиденция Перла.
Филм за Приморско част от от поредицата филми „The Bulgarian Coast“:
Средствата за настаняване в Приморско са поместени в 20 хотела, 43 почивни дома, 3 къмпинга и множество частни квартири и фамилни къщи. Годишно в тях почиват около 500 000 туристи. Голяма част от базата е модернизирана. Всички хотели са категоризирани. Заведенията за хранене включват над 50 целогодишни и 150 сезонни обекта. Във всеки ресторант освен конвенционалното се предлагат рибни специалитети, национална кухня и други.
Сърдечните приморчанлии организират маршрутни екскурзии до резерват Ропотамо, пикници, риболов, нощни разходки с яхта, възможности за нощни удоволствия. По река Ропотамо се извършва разходка с лодка до устието й. Атракция за малките туристи е Лунапаркът, в който има разнообразни развлечения – виенско колело, гондола, стрелбище, джаги и други. Денонощно в градчето работят няколко салона за компютърни игри и Интернет услуги.
Функционира спортен комплекс с тенис кортове, тенис зала, стадион, волейболни и хандбални игрища, билярд клубове, басейни, сауна, база за яздене на коне и други. Съществуват условия за практикуване на подводен риболов. Предлагат се под наем колела и мотопеди. Ежедневно на всеки кръгъл час от центъра на Приморско потеглят атракционни влакчета до резиденция Перла и ММЦ.
Бургас
е град в Източна България, център на Област Бургас и на община Бургас. Той е най-големият град в Югоизточна България и четвърти по население в страната. Град Бургас е първият град, получил през 1999 година отличието за изпълняващ критериите на ЕС. Тук са домовете на много известни и неизвестни български поети, композитори, певци, актьори, режисьори, художници, фотографи. Градът разполага с множество паркове за отдих. Най-натовареното летище в страната е бургаското. Тук е най-голямото пристанище в страната. През лятото градът е посещаван от наши и чужди туристи. Бургас е един модерен и красив град със съвременна и старинна архитектура. Намира се на около 132 км от Варна, на около 184 км от Стара Загора и на приблизително 392 км от София.
Бургас е основан от гръцкия град Аполония под името Пиргос, като военна и търговска колония в периода на съперничество с другия голям гръцки град в областта Месемврия [[6 век пр.н.е.|6.До 17 век е известен с името Пиргос. Започва да се разраства и да се оформя като голям икономически център едва в края на 19 век.
През 1868 г. в Бургас се откриват местно училище и църква.
Градът е освободен от османско робство на 6 февруари 1878 г.
На 18 май 1903 г. е открито пристанище Бургас
Първият кмет на Бургас се казва Нико Попов.
През 1905 г. е открита Търговската гимназия, а през 1925 г. - Държавното механо-техническо училище.
Университетът "Проф. д-р Асен Златаров" е открит на 6 октомври 1963 г. като Висш химикотехнологически институт.
Икономика
В града са развити шосеен, железопътен, въздушен и воден транспорт.
Пристанищен район Бургас обработва 60% от товарите по море. Причината Бургаското пристанище да е първо в България е нефтеното пристанище "Росенец", което държи 33% от товарооборота по море.([2])
В област Бургас са регистрирани общо 10 243 предприятия, осигуряващи работа на общо 136 243 души. От тях 9834 са микрофирми , малки и средни фирми.
Нетните приходи на едно заето лице са приблизително 51 хил. лв. и по този показател в национален мащаб, Област Бургас се нарежда на трето място след София – град и Област Стара Загора и значително пред Варненска и Област Пловдив.
В структурата на износа фигурира предимно продукцията на химическата и нефтопреработвателната промишленост, на растениевъдството, дърводобивната и дървопреработвателната, рибната, шивашката, кабелната промишлености, както и производството на вина и спиртни напитки. Реализираният средно месечен износ от фирмите износителки е за около 40 млн. долара (2004). В сравнение с предишните години се наблюдава постепенно увеличение на средномесечния износ. Реализираният срещно месечен износ за 1999 г. е около 28 млн. долара, а за 2000 г. за около 35 млн. долара.
Област Бургас дава 5,22% от БВП на България при следната транспортна и пазарна инфраструктура:
Пристанищен комплекс – Бургас, Нефтено и Рибно пристанища; пристанищата на Созопол, Несебър, Поморие и Царево Летище Бургас, вкл. карго терминал;
Предприятия за автотранспорт в Бургас;
Обширни складови площи – открити и в помещения – разположени предимно в района на пристанището и близо до магистралата Бургас – Карнобат.
Албена
е курорт в Североизточна България, разположен на 12 km от Балчик, на 30 km от Варна и на 500 km североизточно от София. Плажната ивица е с дължина 5 km и ширина 150 m. Комплексът разполага с много модерни хотели, разположени така, че да имат изглед към морския бряг и добро излагане на слънце. Около 90% от туристите са чужденци.
Курортът Албена е подходящ за семейна почивка. Той е относително спокоен, в сравнение с по-големите курорти като Слънчев бряг и Златни пясъци. Само на 10 километра от Албена се намира Ботаническата градина в Балчик, съдържаща уникални растения, както и архитектурно-парковият комплекс Дворецът, който е резиденция на румънската кралица Мария в началото на 20 век. Албена е разположен в близост и до резервата Балтата, който представлява лонгозна гора край река Батова.
В преустроения хотел „Маастрихт“ през 1992 започва обучение по „Хотелски мениджмънт“, въз основа на което през 1999 е открито висше училише, наречено Международен колеж [1] със специалности в областта на туризма и курортното дело.
Филм за Албена част от от поредицата филми „The Bulgarian Coast“:
Ахтопол
Легендата разказва как богинята на любовта Агата толкова харесала слънчевия полуостров, на който е разположен Ахтопол, че го избрала за свое място за почивка и му дала името Агатополис (град на любовта). В исторически план Ахтопол е известен като селище още от времето на Траките. Като град Ахтопол е основан около 430 г. пр.н.е. и се предполага, че има връзка с действията на Перикъл в черноморските области. В пределите на Българската държава Агатополис е включен от Хан Крум през 812 г., за което свидетелства колона от това време с името на града като завладяна крепост. На базата на архиелогически находки се счита, че в Агатополис още от античността е съществувала монетарница. Към края на 14 век Турците завземат града и го преименуват на Ахтенболу, но името не се задържа дълго. Малко са историческите паметници оцеляли от няколкото опустошителни пожара в Ахтопол. До днес са запазени църквата „Възнесение Господне“ построена през 1796 г., останки от манастира „Св. Яни“ от 12 век, части от крепостната стена (на места достигащи 8 м височина и 3,5 м ширина). В близост до полуострова се намират останки от тракийска стена. След Балканската война, през 1914 г. гръцкото население напуснало Ахтопол и в града се заселили източнотракийски българи-бежанци.
Филм за Ахтопол – част от от поредицата филми „The Bulgarian Coast“:
http://maxeffect.bg/bg_show_portfolio_video.php?id=462
Черноморец
се намира на 25 километра от Бургас и само на 9 километра от старинния Созопол. Курортното селище разполага с общо четири плажни ивици, всяка от която е различна сама по себе си. Тук може да намерите както спокойни самотни плажове така и оживени.
Високите температури на въздуха и водата ви дават възможност да се любувате на морето до късен следобед. Уникалното му разположение предлага плаж на тихия северен залив, невероятно красиви полегати скали и само 1.5 км ви делят от плажната ивица на къмпинг Градина, където заливът е подходящ за сърф и любители на силни усещания.
Изводи за развитието на туризма в България
Туризмът е най-проспериращият отрасъл на българската икономика, който се характеризира с динамично и устойчиво развитие, с високи темпове на растеж, най-ясно изразени през последните десет години. Неговият принос в растежа на БВП на страната е безспорен. Днешното състояние на отрасъла се дължи до голяма степен на усилията на частните предприемачи. Почти всички туристически обекти са частна собственост. Привлечени са и значителни чуждестранни инвестиции. Навлизат големи хотелиерски, ресторантьорски и тур операторски вериги и компании, с което страната се включва активно в процеса на световната глобализация на туристическата индустрия. Налице са и значителни български частни инвестиции, в т.ч. и инвестиции на „зелено“. Приета беше законовата и подзаконовата нормативна база за дейността и развитието на туризма у нас.
Същевременно, въпреки нарастващите резултати и приносът на туризма в развитието на българската икономика, налице са редица проблеми, които пречат за привеждането на отрасъла в съответствие с европейските и световните стандарти за качество и гостоприемство.
Икономическият и социален съвет след като отчете:
приносът на туризма за валутните приходи и платежния баланс на страната
приносът за формирането и нарастването на БВП на страната
мястото и значението на отрасъла за заетостта
значението на туризма за постъпленията в държавния бюджет
трудностите пред туризма, произтичащи от икономическото развитие на страната и все още относително ниските равнища на личен разполагаем доход на населението, като фактор за ефективно платежоспособно търсене на високо качествени туристически продукти и услуги от българските граждани
необходимостта от повишаване конкурентноспособността на отрасъла в условията на глобализация и задълбочаваща се европейска интеграция
Кратък преглед на икономическата конюнктура в отрасъл туризъм
Преходът към пазарна икономика, процесите на приватизация и преструктуриране, съчетани с общата стагнация на икономиката в близкото минало имаха относително краткотраен негативен ефект върху състоянието на българския туризъм, един от отраслите на националната икономика, който сравнително бързо преодоля икономическата криза и започна да реализира устойчив растеж. Особено показателен в това отношение е темпът на нарастване на броя на туристите и валутните приходи. През периода 2000 – 2004 г. те бележат ежегоден ръст от над 15 на сто за България, при световен ръст в границите между 3 – 5 % годишно.
В туризма работят пряко над 70 хил. души. Около 180 хил. души участват косвено в продажбите на стоки и услуги на туристите. Следователно, отрасълът има съществен принос за заетостта и ангажира повече от 250 000 души. Над 6 хил. семейства работят в собствени хотели, ресторанти, или като туристически оператори и агенти.
Повече от 98 на сто от туристическите обекти са частна и акционерна собственост. През последните няколко години в България са построени над 50 000 легла в нови и реконструирани хотели. Приблизително 70 на сто от старата база е реконструирана и обновена. Хотелите 3, 4 и 5 “звезди” са над 80 на сто от легловата база. Като цяло над 180 000 са леглата в елитни хотели и около 150 000 са леглата в семейни хотели, пансионати и др.
Ежегодно България се посещава от 7 милиона чуждестранни граждани, от които 4 милиона пристигат в страната с цел почивка и ваканция. През 2004 г. техният брой е с 14,4 на сто по-висок в сравнение с 2003 г. Основният туристопоток е предимно от страните-членки на ЕС, които формират 60 на сто от броя на чуждестранните туристи в страната. Европейският съюз е най-важният пазар за международния туризъм на България. Преобладават туристите от Гърция, Германия, Обединеното кралство, Македония, Русия, Чехия, Швеция, Финландия и др. Отрицателна е динамиката на чуждестранните туристи от Русия, Македония, Сърбия и Черна гора, Белгия, Украйна и др.
Развитието на туризма с високи темпове през последните години оказва положително въздействие за развитието на строителството, земеделието, хранително-вкусовата промишленост, транспорта и др.
Основните фактори, които ще оказват влияние върху развитието на отрасъла в средносрочен период са:
завършилото преструктуриране на собствеността върху активите в отрасъла, децентрализацията на управлението,
ефективното и рационалното използване на природните, социалните, културните и икономическите ресурси на страната
хармонизирането на българското законодателство с европейското по отношение на регламентите за регулиране на туристическата дейност, социалните и екологичните аспекти за устойчивото развитие на отрасъла, ефективният диалог с организираното гражданско общество, членството на страната в световни, европейски и регионални туристически структури и сдружения, разширяването на Европейския съюз и членството на България в ЕС.
Основни актуални проблеми в отрасъл туризъм
Въпреки нарастващите резултати и принос на туризма в развитието на българската икономика, се породиха и са налице редица проблеми, които задържат свободното, ускореното и устойчиво разширяване на позициите на отрасъла у нас и чужбина.
1. Икономическият и социален съвет обръща внимание на факта, че България участва с под 1 на сто в европейския туристически пазар. Влошени са позициите на страната на руския и украйнския пазар, а действащият визов режим с тези страни се явява допълнително препятствие. Все още не могат да се възстановят позициите на пазарите на Полша, Чехия, Словакия, Унгария и др. страни от Централна и Източна Европа и броят на туристите от тези страни е незадоволителен.
2. Прекалено дълго се забавят действията на държавата относно диверсификацията на туристическия продукт. За сега се разчита главно на морския туризъм, който формира около 70 – 75 на сто от приходите и в значително по-малка степен на зимния планински туризъм. В начален етап на развитие са другите видове туризъм като културно-историческия, религиозния, екологичния, селския, приключенския, балнеоложкия и конгресния туризъм, за които страната разполага с огромен потенциал.
3. Все още ключов проблем за отръсъла е качеството и разнообразието на туристическите услуги, което е следствие на редица неблагоприятно действащи фактори – качеството на човешкия ресурс, инфраструктурните проблеми, комуникациите, качеството и обработката на хранителните продукти, недостатъчна хигиена и високи равнища на шум от атракционните заведения.
4. Високо остава равнището на рисковете за чуждестранните и българските граждани, свързани с тяхната безопасност и сигурност по нашите туристически дестинации и комплекси.
5. Сериозен повод за загриженост е все по-задълбочаващият се проблем с обучението и квалификацията на кадрите, ангажирани в туризма, които не могат да посрещнат непрекъснатото изменение на съществуващите и появата на нови потребности и изисквания в резултат на динамичните промени в европейски и световен мащаб. Все по-голяма е пропастта в придобитите в образователната система умения на работната сила и нуждите на икономиката, особено в областта на високите и информационните технологии в туризма.
6. Съветът счита, че решаващи за туризма са проблемите, свързани с изключително ниското качество или дори пълната липса на инфраструктурата в цялата страна. Това е една от основните причини за спъване развитието не само на морския и на зимния, но и на другите видове туризъм. Националната, регионалната и местната инфраструктура, и по – конкретно пътищата за развитието на селищата и регионите на културно-историческия, селския и екологичния туризъм, не отговаря на съвременните изисквания на туристите. При налична добра материална база, високо качество на туристическия продукт и съвременна инфраструктура, България ще привлече и сегмента на по-високоплатежни туристи.
7. Липсата на целенасочена държавна политика за привличане на български и чуждестранни инвестиции създаде хаос в концесионирането и застрояването на туристическите зони. Незаконното и незавършеното в срок строителство са допълнителна пречка за развитието на отрасъла. Държавата няма политика за ориентиране и насочване на инвестициите към важните за страната региони, селища и курорти.
8. Икономическият и социален съвет с неудовлетворение отбелязва, че в страната все още липсва национална атмосфера за гостоприемно посрещане на чуждестранните и българските туристи на граничните пунктове, както и на национални и местни инфраструктурти обекти – аерогари, ж.п. гари, автогари и др. Качеството и разнообразието на предлаганите услуги и стоки в повечето случаи са под нивото на изискванията и стандартите на европейските страни. Занижен е контролът в системата, което затруднява каквито и да са системни грижи на държавата и бизнеса върху поведението на икономическите субекти.
9. Независимо, че със Закона за туризма, държавата определя туризма като отрасъл с приоритетно значение за икономиката на страната, Икономическият и социален съвет подчертава, че няма ясно определени приоритети в туризма. Нещо повече, липсва комплексна и взаимообвързана нормативна база относно държавните икономически стимули в областта на туристическите услуги – ясна и дългосрочна данъчна политика, лицeнзионна политика, политика в областта на таксите, застраховането и т.н.
10. Съветът изразява загрижеността си от наличието на сив сектор в туризма, който се отразява негативно на конкурентноспособността, качеството на услугите и се оказва сериозен задържащ фактор за дългосрочното развитие на по-големите туристически обекти и услуги. Сивата икономика има допълнителен негативен ефект, свързан с оформянето в туристите на представи за страната като дестинация с ниски цени, обусловени от ниското качество.
11. Съветът отбелязва с безпокойство, че са налице сериозни проблеми, свързани с координацията на усилията за развитието на отрасъла и на инфраструктурата – на национално, регионално и местно ниво. Сътрудничеството между държавните институции, органите на местна власт и туристическите сдружения е незадоволително и е с ниска ефективност.
Всеки от посочените проблеми, самостоятелно и в комплекс, оказва сериозно задържащо влияние върху стремежа за по-бързо развитие и разширяване на туристическия отрасъл в България. Тяхното негативно въздействие е непреодолимо само с усилията на туристическите компании, дружествата и браншовите организации, без участието на държавните институции, които следва да бъдат пряко заинтересовани от резултатите от тяхната дейност във връзка с решаването на определени икономически и социални проблеми в национален, браншови, регионален и локален мащаб.
Основни изводи и препоръки
1. Съветът обръща внимание, че България разполага с потенциал за развитието на всички видове туризъм и е убеден, че за целенасочено разрешаване на проблемите и очертаване на приоритетните направления за развитието, разширяването и просперитета на туристическия отрасъл е необходимо в съкратени срокове, съвместно с браншовите организации на работодателите и на работниците и служителите, да се разработи Стратегия за устойчиво развитие на българския туризъм. С нея следва да се определят средносрочните и дългосрочните цели и приоритети пред отрасъла, като се акцентира и върху следните въпроси:
определяне на насоките на продуктовата политика чрез провеждане на национална политика за „гостоприемство“ на всички нива и развитието на допълнителни туристически услуги
направления за диверсификация на туристическия продукт и създаване на благоприятни условия и среда за развитието на всички форми на специализиран туризъм като културно – историческия, балнеоложкия, екологичния, селския и конгресния туризъм. В момента съотношението между морския и останалите видове туризъм е 80:20%. В следващите 5 години това съотношение да се промени на 60:40%
данъчни и други икономически стимули за развитието на отрасъла и инфраструктурата и за привличането на чуждестранни и местни инвестиции
концесиониране на плажовете, минералните извори и другите исторически и природни забележителности
маркетингова политика и позициониране на България на целеви пазари
изграждане на модерна и ефективна система за обучение и квалификация на необходимите кадри в туризма
ангажименти по изграждането и поддържането на националната, регионалната и местната инфраструктура; мястото, ролята и ангажиментите на държавата и бизнеса в областта на туризма.
2. Съветът счита за целесъобразно въз основа на Стратегията да се актуализират и прецизират всички закони и другите нормативни актове, които имат отношение към дейностите в туристическия отрасъл и неговото свободно и ефективно развитие. С тези закони следва да се утвърдят, освен ясни икономически правила, ангажименти, организационните структури и техните взаимоотношения, имащи отношение към бързото решаване на възникващите проблеми от нормативен и практически характер. Специално внимание следва да се обърне на изготвянето и приемането на нормативни актове за териториалното и архитектурното изграждане на туристическите селища и курорти.
3. Съветът е убеден, че особено внимание следва да се отдели на националната реклама в чужбина относно предимствата на нашата страна в областта на туризма. За финансирането на тази дейност да се обособи Фонд за национална реклама, който да се попълва със средства от държавния бюджет, такси за регистрация и категоризация на туристическите обекти, други местни такси и да се управлява от Националния съвет по туризъм.
Съветът счита, че е целесъобразно да се възстанови дейността на туристическите представителства на България в чужбина, по-конкретно в страните, които в миналото са генерирали основния туристически поток и в страните с възможности за растеж, по-конкретно в Берлин, Франкфурт, Лондон, Москва, Киев, Стокхолм и др.
4. Съветът намира за наложително изграждането на адекватна и ефективно функционираща институционална структура за управление на туризма, в съответствие със съвременните тенции в световен и европейски мащаб, почиваща на принципите на публично-частното партньорство.
1.Увод
2.Основни проблеми за развитието на туризма
3.Варна – морската ни столица
4.Плажни ресурси
5.Скалният рай на Черноморието
6.Плажове и атракции
7.Китен ви очаквa
8.Раят на властта
9.Девствени дюни
10.Мечтаната почивкa
11.По ваше желание и вкус
12.Черноморската перла
13.Бургас
14.Албена
15.Ахтопол
16.Черноморец
17.Изводи за развитието на туризма
18.Видео филми за български морски курорти от Макс ефект
Коментирай чрез Fаcebook:
|
|
© 2010-2011. Всички права запазени.
